“Anglicanorum coetibus” – така се нарича Апостолическата конституция за приемането на англикани в лоното на Католическата църква, която бе публикувана днес. Апостолическата конституция „разкрива нов път за насърчаване единението между християните и същевременно признава различния израз на общата вяра”, се чете във ватиканска нота. Документът, подписан от Бенедикт ХVІ на 4 ноември т.г., съдържа 13 члена, както и серия от допълнителни норми, подготвени от Конгрегацията за доктрината на вярата.

Апостолическата конституция “Anglicanorum coetibus”, подчертава ватиканската нота, отговаря на многобройните молби към Светия Престол, отправени от групи англикански свещеници и вярващи, имащи желанието „да влезнат в пълно и видимо общение с Католическата църква”. Не става въпрос за „инициатива на Светия Престол”, уточнява нотата, а за „благороден отговор „ на Папата и „законните въжделения на тези англикански групи”.

Учредяването на тази нова структура, продължава нотата, „отговаря на пълната хармония с усилията в икуменическия диалог, който продължава да бъде приоритет за Католическата църква”. „Влизането на тези англикански групи в пълно общение с Католическата църква” ще стане посредством Персоналните Ординариати, като ще бъдат запазени специфичните елементи, характеризиращи духовното и литургично англиканско наследство”. Освен това, ватиканската нота изтъква, че предвидена в Конституцията възможност и за присъствието на някои встъпили в брак свещеници в Персоналните Ординариати, „ по никакъв начин не означава промяна в дисциплината на Църквата, засягаща свещеническия целибат”, който Втория Ватикански събор определя като „знак и същевременно стимул за личното милосърдие, радостно известяващ Царството Божие”.

Преди всичко, Апостолическата конституция постановява учредяването на Персонални Ординариати за желаещите англикани да влязат в пълно общение с Католическата църква. В член 1 се казва, че тези Ординариати „ще бъдат учредени от Конгрегацията за Доктрината на вярата в териториалните граници на една определена Епископска конференция”. Те имат статута на юридическа личност и са формирани от миряни, свещеници и богопосветени, които „първоначално са принадлежали към Англиканската общност, а сега са в пълно общение с Католическата църква”. Ординариатите са подчинени на Конгрегацията за доктрината на вярата и на другите ватикански ведомства, според техните компетенции (член 2).

Ординариатът има правото да чества Евхаристията и другите Тайнства, според присъщите литургични книги на англиканската традиция, одобрени от Светия Престол”, за да може по този начин да се съхранят живи духовните, литургичните и пастирски традиции на Англиканската общност (член 3). Персоналният Ординариат бива поверен на пастирската грижа на един Ординарий избран от Папата, имащ редовна, викарий на и персонална власт (член 4-5).

Повече за съдържанието и новостите, която внася Апостолическата Конституция, обяснява отеца йезуит Джанфранко Гирланда, ректор на Папския Университет Грегориана:

„Главното значение на този документ е загрижеността на Бенедикт ХVІ, която отговоря на многократно отправеното искане не само от отделни вярващи, а и от групи от Англиканската църква заедно с техните пастири, епископи и свещеници, да възстановят пълното общение с Католическата църква. Важността на това събитие се състои във факта, че искането е отправено от тези вярващи. Затова, Папата учреди едно юридическо средство, чрез което тези групи да бъдат приети в Католическата църква, запазвайки своята духовна, литургична и пасторална традиция. Това са така наречените Персонални Ординариати, които им позволяват да са част от Католическата църква без да създават една „малка църква” в лоното на Католическата църква.

Защо бе избрана формата на Персоналните Орданариати?
Защото е една гъвкава форма. Това не е новост, защото съществуват Военните Ординариати и донякъде са сходни. Разликата между тези два ординариата е, че докато във Военните Ординариати съществува една съвместима власт между военния ординарий и локалния епископ, то в Персоналния Ординариат за англиканите не съществува тази съвместима власт, а вярващите – както миряните така и богопосветените и свещениците – формират практически Божия народ от един църковен окръг. Това е аналогия на локалната църква, но с персоналната юрисдикция на Ординария, който ръководи Ординариата от името на Папата. Това означава, че Ординариата има една редовна власт, но я упражнява не от свое име, а от името на Папата.

Какво се променя в правилото за целибата?
Не е новост факта, че встъпили в брак англикански служители желаят да бъдат ръкоположени за свещеници в Католическата църква, оставайки женени. За това още от понтификата на Йоан Павел ІІ съществува една наредба. Главното правило остава църковния целибат, но се допуска на базата на обективни критерии, които ще бъдат разглеждани един по един. Също и на базата на нуждите, ординария на един Ординариат може да поиска от Светия Отец ръкополагането на встъпили в брак мъже. Но това е само едно изключение: главното правило остава целибата. Англиканските епископи встъпили в брак, които искат общението с Католическата църква, не могат да бъдат въздигнати в епископски сан, а само ръкоположени за свещеници, тъй като ако бъдат въздигнати в епископски сан това би било в противоречие с цялата традиция, не само на Католическата църква, а и с тази на Източните и Православните църкви.

Какво е икуменическото значение на това събитие?
Предимно в резултата от дългият път на отношенията между Католическата и Англиканската църква, който подтикна тези групи към размишление: узряването на онзи аспект от християнската вяра, който смята за необходим присъствието на един обединяващ център учреден от Исус Христос, а именно Светипетровия наследник. В това трябва да се види преди всичко израстването във вярата, а не само като един чисто формален факт или неудовлетвореността от принадлежността към Англиканския съюз. Това израстване е част от Първенството на Папата и неговото значение, като пазител на апостолската традиция“.

Източник

ВАШИНГТОН – Президентът на САЩ Барак Обама откри вчера националната молитвена закуска във Вашингтон с призива, че вярата трябва да ни обединява, а не да ни разделя, съобщи АП.
“Вярата често бе използвана като инструмент, който да ни разделя. Истината е, че никоя религия не се основава на омразата. Няма Господ, който да оправдава отнемането на невинен човешки живот”, заяви Обама на закуската, на която присъстваха министърът на отбраната Николай Цонев и кметът на София Бойко Борисов. Над 3000 гости от цял свят бяха поканени на събитието. По традиция, освен държавния глава, реч произнася и отбран чужд гост. Вчера Обама покани бившия британски премиер Тони Блеър. След като нарече Обама “добър приятел”, Блеър, който рядко споменаваше Бог, докато бе на власт, произнесе силно религиозни слова: “Като се отдаваме на Господ, ние ставаме инструменти на неговата любов”.

Източник: Вестник Дневен Труд

Още: whitehouse.gov

White House photo 2/5/09 by Pete Souza

Случилото се на закуската във Вашингтон е доста впечатляващо. На пръв поглед нищо и никакви изказвания. Обама казал, че религията не трябва да разделя.  Блеър казал нещо подобно. Но всъщност съдържанието на този материал показва нещо много странно и впечатляващо. На тази закуска не са се събрали свещеници и пастори, а политици. И вместо Обама да говори за икономически и политически начини за справяне с кризата, най-неочаквано заявява, че религията не трябва да разединява света. Какво значи това? Че вече е дошло времето, когато политиците ще използват религията, за да могат да наложат един тотален контрол над света, като използват за претекст благоденствието на хората и тяхното желание за мир. В “Откровение” 13 глава се говори за един звяр, който ще накара целия свят да се поклони на Римокатолическата църква и този звяр и идентифицира като Съединените щати. Не е ли показателно, че именно там се поставя въпросът за обединение на религиозна основа? В момента, в който политическите лидери се опитат да намесят религията в политиката, като средство за уреждане на мира, ще започне най-тежката криза. Времето, което Господ Исус Христос определи като “скръб, каквато не е имало и каквато повече няма да има.”

По-късно, когато Бенедикт Шестнадесети прие на аудиенция членове на Католическата епископска конфесия в Русия, папата изрази своята радост от факта, че Кирил е новият патриарх на Русия и му пожела успех в “деликатната църковна задача”. Естествено, ставаше въпрос за икуменизма. Това е целта на Римокатолическата църква – всички да се съберат под крилото на църквата-майка. Може да се каже, че с избора на Кирил за патриарх на Руската православна църква почти всички пречки за обединение на Православието и католицизма са почти премахнати. А когато това стане, останалото ще бъде много по-лесно: другите деноминации нямат нито голяма членска маса, нито пък желаят да са стриктни в пазенето на Божите заповеди и това ги прави уязвими за влиянието на папството и поради тези причини скоро ще тръгнат след звяра, както вече някои са го направили.

Атина. Разходите за църковен брак в съчетание с финансовата криза водят все повече двойки в Гърция в кметството, съобщава “Елевтерос типос”. Със сключването на брак те се възползват от привилегиите, предвидени от закона за семейните – данъчни облекчения, прехвърляния, съвместна работа. Така те отговарят и на условията на банките за теглене на кредити – главно жилищни.
Към ползите трябва да се прибави и избягването на цялата процедура, необходима при църковния брак, който струва време и пари, пише изданието. Според скорошно изследване всяка трета двойка предпочита да изкачи стълбите пред кметството. Данните на националната статическа служба показват новата тенденция в гръцкото общество.
От 7,66% през 1983 г, гражданските бракове са скочили до 33,63% през 2007 г., което е увеличение с 26%.
Нарастване на броя сключени граждански бракове се наблюдава от 1999 г., когато има бум на заемите.
Изданието посочва, че църковният брак струва най-малко 15 000 евро.

източник: Агенция Фокус

Добавките, които се слагат към повечето храни предизвикват здравословни проблеми като астматичен пристъп, силно понижаване на кръвното налягане, главоболие, хронично възпаление на кожата и др. Понякога обаче изходът от прекомерната употреба на хранителните подобрители може да бъде и фатален, предупреждават специалистите. Такъв риск например съществува при използването на консерванта Е320 ВНА, който е особено използван в храни, богати на мазнини, в бонбоните и месото. Международната агенция за изследвания на рака счита, че ВНА вероятно е карциногенен за хората, а освен това образувал съединения, които предизвикват мутации в ДНК.
„Особено трябва да се внимава с подсладителя Е951, известен и като Аспартам“, предупреди пред 19` Павел Кърлев, председател на Федерацията на потребителите у нас. Добавката била широко използвана в напитки, сладки, снаксове, алкохол, десерти и диетични храни. При разпадането си в организма обаче се преобразувала в аминокиселината фениланин, който криел рискове за хора с нестабилно кръвно налягане. Някои учени твърдят, че фениланинът натрупва токсини в мозъчните клетки и по тази причина можел да предизвика главоболие и умствени увреждания. Именно поради тази причина производителите на безалкохолни напитки били задължени да посочват в етикетите наличието на въпросния подсладител. Подобно на задължените на кутиите с цигари да се изписва, че пушенето убива.
Въпреки че имат разрешение за употреба на територията на ЕС, някои от хранителните добавки са забранени в САЩ и Япония, каза Кърлев. Проучване на 19` установи, че такъв е случаят с консерванта Е226, който представлява калциев сулфит. Той придава пресен вид на продуктите. У нас е широко разпространен в сандвичите и бисквитите, а също и в зеленчуковите и плодовите пюрета, с които се хранят бебета. Консервантът обаче е забранен в Щатите, защото крие рискове за дихателни проблеми, ниско кръвно налягане и алергии.
Никак не е безобиден и подсладителят Е954, по-известен като захарин. Учените са категорични, че прекомерната му употреба може да има канцерогенен ефект върху организма и да се окаже фатална за приемащия го. Особено внимателни с него трябва да са диабетноболните и спазващите диети. Павел Кърлев препоръчва захаринът винаги да се употребява в комбинация с друг подсладител и да не се прекалява с него. Той съветва потребителите да се вглеждат винаги в етикетите на хранителните продукти, за да избягват онези съставки, които крият рискове за здравето им.

източник: 19min.bg