Обама призовава вярата да обедини света

ВАШИНГТОН – Президентът на САЩ Барак Обама откри вчера националната молитвена закуска във Вашингтон с призива, че вярата трябва да ни обединява, а не да ни разделя, съобщи АП.
“Вярата често бе използвана като инструмент, който да ни разделя. Истината е, че никоя религия не се основава на омразата. Няма Господ, който да оправдава отнемането на невинен човешки живот”, заяви Обама на закуската, на която присъстваха министърът на отбраната Николай Цонев и кметът на София Бойко Борисов. Над 3000 гости от цял свят бяха поканени на събитието. По традиция, освен държавния глава, реч произнася и отбран чужд гост. Вчера Обама покани бившия британски премиер Тони Блеър. След като нарече Обама “добър приятел”, Блеър, който рядко споменаваше Бог, докато бе на власт, произнесе силно религиозни слова: “Като се отдаваме на Господ, ние ставаме инструменти на неговата любов”.

Източник: Вестник Дневен Труд

Още: whitehouse.gov

White House photo 2/5/09 by Pete Souza

Случилото се на закуската във Вашингтон е доста впечатляващо. На пръв поглед нищо и никакви изказвания. Обама казал, че религията не трябва да разделя.  Блеър казал нещо подобно. Но всъщност съдържанието на този материал показва нещо много странно и впечатляващо. На тази закуска не са се събрали свещеници и пастори, а политици. И вместо Обама да говори за икономически и политически начини за справяне с кризата, най-неочаквано заявява, че религията не трябва да разединява света. Какво значи това? Че вече е дошло времето, когато политиците ще използват религията, за да могат да наложат един тотален контрол над света, като използват за претекст благоденствието на хората и тяхното желание за мир. В “Откровение” 13 глава се говори за един звяр, който ще накара целия свят да се поклони на Римокатолическата църква и този звяр и идентифицира като Съединените щати. Не е ли показателно, че именно там се поставя въпросът за обединение на религиозна основа? В момента, в който политическите лидери се опитат да намесят религията в политиката, като средство за уреждане на мира, ще започне най-тежката криза. Времето, което Господ Исус Христос определи като “скръб, каквато не е имало и каквато повече няма да има.”